Обратно към Блог

Дневникът на Червения Куфар

25 юни 2018

Ден 1:
Лятото е време за приключения! Моят шеф (така наричам моя собственик) обожава да пътува. Щастлив съм, че съм негов спътник във всички приключения, в които се впуска! Не като други куфари, които събират прах в гардероби и килери. Днес той се готви за поредното вълнуващо преживяване.



И аз вече съм готов за път! Чудя се само къде отиваме? Дано не е мнооого далече и не пътувам дълго време в багажното на самолета натъпкан с други куфари! Но стига съм мрънкал, важното е, че шефът е направил застраховка “Помощ при пътуване” и това ме кара да се чувствам по-спокоен.

И нека приключението да започне!
Ден 2:
Ние хубаво тръгнахме на път, но аз май се изгубих. Сигурен съм, че при трансфера ме сложиха в грешния самолет и сега съм на друго летище. Всички куфари ги взеха, само аз останах да се въртя на лентата. Какво ще прави шефът (моят собственик) без мен….ами аз без него…? Това е ужасно, толкова съм разстроен! Трябва да се успокоя и да си спомня дали застраховката, която сключихме покрива загубен куфар като мен!
И както си стоях непотърсен дочух вече взетите багажи да коментират, че за 2017 г. 47% от куфарите са били забавени при полети с трансфер. При тази притеснителна статистика се стреснах и мигновено си спомних, че съм застрахован и то в Групама - любимата застрахователна компания на моя шеф (моят собственик).
Ден 3:
Искам да се похваля! Довчера лежах сам и отчаян на лентата, а днес вече някак си попаднах в Париж. Една непозната и много красива жена просто ме взе със себе си. Май започва да ми харесва да бъда изгубен и да обикалям света. Ще остана с тази дама, пък да видим кога ще разбере, че не съм нейният багаж. Сега се сетих, че и застраховката на шефа е във вариант “Мултитрип” и важи за многократни пътувания в рамките на 1 година. Ехаа, ще има да си обикаля...пък и ще се чувствам сигурен, ако възникне някоя непредвидена ситуация с него!
Нооо… преди да се отправя към някоя нова дестинация, първо искам да разгледам Париж. Разбрах, че тук има общо 1 803 паметника, 173 музея и 450 паркове и градини. Струва ми се, че никак няма да скучая. До колкото съм чувал има и цели 5 реплики на Статуята на свободата, които задължително искам да посетя. С приоритет пред всички забележителности, разбира се съм си поставил изящната Айфелова кула, която до колкото съм запознат е построена за 2 години, 2 месеца и 5 дни – рекорд за тогавашно време. Официално е завършена на 31 март 1889 г.
Впечатляващо, нали?
Ден 4:
Реших, че искам да отида някъде, където е подходящо за сърф. Шефът (моят собственик, който сигурно вече се чуди къде съм се дянал) ми е разказвал, че в Сардиния, Италия вълните достигат до 5 метра. Уауу, много яко! Въпреки това си е опасно, та добре, че към застраховката, която сключи шефът има допълнително покритие за спортни дейности. Той, шефът, си е запален сърфист и не пропуска да се застрахова в разгара на сезона. Затова няма да го мисля!
Миналата година пътувах с шефа до Фуертевентура, Канарските острови. Там е една от любимите му сърф дестинации, защото вълните са плитки и кухи, което ги прави идеални за каране. Там няма как да ти стане скучно! Има над 150 плажа и е само на 90 км. от африканския бряг, което придава на това идеално за сърф място, допълнителна екзотична нотка. Препоръчвам го на всеки запален по водните спортове, но задължително със застраховка „Помощ при пътуване“.
Ден 5:
На теб случвало ли ти се е да паднеш и да се удариш на сърфа? Да знаеш, боли ужасно, даже се наложи да ме позалепят малко. И си плача и си мисля…., ами ако и на моят собственик някъде там по света нещо му се е случило? Ей, да бе, нали има застраховка, която му осигурява денонощен асистанс при нужда от медицинска помощ при пътувания в чужбина с покритие за спортни дейности. Значи всичко е точно! Продължавам аз тогава към следващата си дестинация, пък моят собственик няма какво да го мисля. Все ще се намерим някой ден.
Ден 6:
И така моето пътешествие ме отведе в Гърция, където се наслаждавам на красивите заливи, маслиновите градини и вкусните морски дарове, които можеш да похапнеш във всяка таверна на полуостров Халкидики. Сега е толкова слънчево, а като си помисля миналата година по това време…

Моят собственик също беше на къмпинг, но тогава взе със себе си братовчедка ми - голямата туристическа раница. Направо няма да повярваш какво им се случи тогава! Завихрила се такава страшна буря и отнесла цялата палатка в морето. Ужасна работа! Вече познавате Шефа, който винаги е добре подготвен и този път не пропусна да си сключи застраховка за пътуване в чужбина с много готино покритие точно за къмпингари. Звъннал той на застрахователя и с раницата ги настанили в хотел за два дни. А пък после за късмет си намери страхотна палатка на промоция и с парите от застраховката си я купи. Е това, ако не е супер оферта, здраве му кажи!
Ден 7:
Намирам се в градче наречено Батенберг, прекрасно курортно селище сгушено на 1200 м. надморска височина в сърцето на Алпите, Швейцария. Тук има за всеки по нещо! Ако искаш си почиваш и се отдаваш на спа процедури в някое кокетно хотелче в алпийски стил, или хващаш планинските пътеки. Аз избрах разходката. Ех… оглеждаш се и не можеш да обхванеш с поглед цялата красота на природата - зелени долини, тучни полянки и шумящи поточета. Има даже и въжена линия, която те изкачва още по-високо в планината, където са скрити невероятни маршрути за обход.
Разхождайки се по един от маршрутите, няма да повярваш, срещнах едно българско семейство. Много симпатични хора, които даже предложиха да ме вземат със себе си и да ми помогнат да намеря моя собственик. Аз им разказах, че съм изгубен багаж и скоро тъй или иначе ще ме върнат при шефа. И като ни тръгна една приказка за тези туристически застраховки, и като започнаха да ме разпитват за тази на шефа… За покритието на медицински разходи ясно, но пък много се впечатлиха, като им казах , че има и включено покритие за любителско каране на ски и сноуборд. Оказа се, че идвали в Алпите и през зимата, за да се спускат по заснежените писти и догодина със сигурност щели да си направят като нашата застраховка.
Ден 8:
Седя си пак на летището и се чудя накъде да хвана...нова дестинация или обратно при шефа? Някакви предложения? И както си задавам тези въпроси на глас, чувам някой отстрани да ми отговаря: “Хващай пътя и отивай на ново приключение!”. Обръщам се и виждам Сивака (разбирай сивия куфар), а след малко към нас се присъединява и Рачка (разбирай малката раничка). Веднага се сприятелихме и те ми разказаха, че вече от няколко часа висят на летището и не знаят дали въобще ще отпътуват. Собственикът им имал някакъв проблем и май щяло да се наложи да отмени пътуването. Много неприятна ситуация, но пък се оказа, че и той, също като моя шеф, си бил направил в Групама. И много предвидливо взел и другата им застраховка “Отмяна на пътуване”. Всичко се случва и понякога наистина не зависи от теб, та поне да не изгориш с предварително заплатените суми за пътуването. Както и да е, стига съм философствал….
Та предложих аз на Сивака и Рачка да отидем някъде заедно, но те се притесняваха за собственика си и първо искаха да разберат какво е наложило отмяната на пътуването им. Разбрахме се да се видим скоро пак на някое друго летище и със сигурност да си организираме заедно авантюристично пътешествие.
А аз все още се колебая накъде да тръгна...
Ден 9:
Върнаха ме при шефа. Този път той беше решил да попътува из Прованса - това е една красива област в Югоизточна Франция. Не бях идвал досега тук. Това е едно красиво кътче, славещо се със своята природа и ароматни плодови вина. За съжаление шефът получи обаждане, че любимата му котка си е счупила крачето, в опита си да хване гълъб, но шефът не се притесни, защото й е направил застраховка в Групама и знае, че ще я лекува в една от най-добрите ветеринарни клиники в България, а по-голямата част от разходите му ще се покрият от застраховката. Е, не можах да разгледам Прованса, защото трябваше да се прибираме, но доколкото познавам моя човек, няма да се задържим дълго вкъщи и скоро ще поемем пак на пътешествие.
Десислава Владимирова

Сподели