Богомила - "нашето" момиче, което вдъхновява, въпреки сенките в миналото

13 години без достъп до света. Без училище. Без приятели. Заключена. А днес - учеща, работеща и почти самостоятелна млада жена, смело вървяща напред. Това е Богомила.

Преди 8 години социалните служби извеждат Богомила и двете ѝ сестрите от апартамент в София, където тя расте с родителите си до 13-тата си година. Трите момичета не са пускани да ходят на детска градина, на училище, да общуват с връстници. Настаняват ги в Център, където момичетата заживяват без родители и без подкрепа от близки.

Още в първите дни в социалния свят, Боги заявява гласно, че иска да “постигне нещо с живота си” и решава, че трябва да започне усилено да действа час по-скоро. 

Нейната мотивация и вътрешна целеустременост увличат много хора, за да й помогнат по този неин дълъг път.

Увлече и нас в Групама, като вече четири години ние посвещаваме нашите коледни благотворителни базари на нея - с набраните средства осигуряваме възможности за менторска подкрепа, уроци и финансова стабилност на Богомила. Правим го с дългогодишно партньорство с НПО “Операция: Плюшено мече”, където Боги е част от програмата “Скритите таланти на България”. 

Как живее днес Боги, какво я радва, към какво се стреми, какъв човек е - прочетете в интервюто. А скоро ще може да разберете повече и в специалната книга по историята на Боги, чиято премиера предстои на 10 юни.

Как си в момента, Боги? С какво се занимаваш?

- Хващате ме в доста натоварен период - има много работа в арт-магазина, в който работя, предстои ми изпитна сесия за завършване на 11 клас и трябва да уча доста, готвя се и за един лагер в Гърция. Предстои и премиерата на книгата…Не ми остава много време. Ходя и на допълнителни уроци, консултации… А лятото обмислям дали да не започна и втора работа.

С голямата ми сестра живеем вече сами, свикнахме да се оправяме самостоятелно. 

Вкъщи също има задължения, които не можеш да оставиш. Вярно, напоследък не си готвя много, малко съм решила да се глезя, защото мога да си го позволя. Купувам си разнообразни неща, плодове. Не ми се иска да ям много пъти едно и също. Защото помня как със седмици сме яли само хляб и масло или картофи, ориз…до заплатата на баща ми.

Това е - работа, училище, консултации, уроци…

А време да си млад човек - за излизания, компании?

- Това е малко по-сложно. Опитвам се да крада от заетото време, за да имам свободно, но сякаш понякога тези неща се налага да почакат.

Години наред не си имала приятели, не си общувала с външния свят. Трудно ли ти е сега със сприятеляването?

- Винаги съм била любопитна и открита със света и хората, обичам да споделям дори и лични неща, често говоря и с непознати, не се стеснявам и не се крия. Такава съм и това ми помага. Имам някои близки приятели, с които се сприятелих в Центъра за настаняване, на които съм сигурна, че мога да разчитам.

Така че не мога да кажа дали ми е трудно. Понякога ми е леко трудно с типичните разговори за младежи и намиране на общи теми - не се вълнувам много от гримове, прически или как да отидем до мола да си купим неща. Не са ми интересни и типичните “момчешки” разговори. Но намирам начин да общувам с всеки.

Това, което ми е наистина интересно, са взаимоотношенията между хората. За това обичам да разговарям. А също и за фотография, изкуство, филми.

Животът ти не е бил лесен, сега също е доста натоварен. Какво те стимулира да вървиш напред, какво те мотивира?

- Сякаш винаги, когато някой се съмнява в мен, допълнително се надъхвам, мотивирам се, за да докажа, че грешат в преценката си за мен. “Моля, трудно ли ще е? Няма да мога ли? Няма да се справя ли? Ей сега ще видите, ще ви покажа аз”, ми се е случвало често да си казвам вътрешно, когато хората са ми казвали, че трябва да се откажа и нямам шанс. Не мога да чакам друг да ми поставя външни цели, това не работи за мен. Сама се мотивирам, поставям си целите съвсем съзнателно и сама. Създавам си и много ясен план с конкретни стъпки как да постигна дългосрочните си цели.

Кога стана такава, да поемаш сама живота си в ръце и да си кажеш, че човек сам трябва да се мотивира и да поставя целите си?

- Може за някой да е странно, но мигът, който преобърна нещата за мен и ме накара да се мотивирам, беше веднага, след като ви изкараха от вкъщи. Спомням си го съвсем ясно. Бях още в полицейската кола - току-що ни бяха извели. И аз започнах да разказвам на полицайката в колата, че искам да се занимавам с филми, да правя анимации, да рисувам. Говорех и говорех за нещата, които искам да постигна, да правя. А тя се обърна и ми каза - ти това никога няма да го направиш, как си го представяте вие трите това, без образование, без нищо, няма как да ти се случи, забрави. И аз безкрайно й благодаря на тази жена. Защото след като се наревах едно хубаво, часове наред плаках, накрая си казах: 

Как си обясняваш, че днес си такава - силна, мотивирана, целеустремена, дейна? Как стана толкова активна и взела живота си в ръце?

В детството ми този малък екран - в началото имахме един малък черно-бял телевизор, той беше светът за нас. Този екран беше нашата представа за живота, ставахме част от това, в което не можехме реално да присъстваме.

Ние израснахме с много филми, баща ми колекционираше касети, дискове, всякакви филми - научни, документални, анимационни, детски, игрални. Хиляди. Имахме и много книги. Затова в момента се ядосвам, когато филмите не учат на нищо, когато нямат смисъл.

Кои са любимите ти герои от филм? Можеш ли да се сетиш?

- Много са, сякаш не мога така веднага да назова един. Но като се замисля, сякаш главните герои не са ми били любими. Повече харесвах по-”трънливите” герои. Такива, които са по-трудни, по-опърничави, но накрая се осъзнават.

Кое те радва, кое те прави щастлива?

Радвам се и на постиженията си, макар понякога, когато постигна нещо, сама не мога да повярвам, че съм успяла. Като ми казаха, че взимам книжка, излязох и се разплаках. Не можех да повярвам, че ми се случва. Сега не мога да си представя, че ще имам скоро абитуриентски бал.

Много хора ми казваха, че няма да мога да взема две учебни години за една и то трудни години - 8 и 9 клас. Наложи се да убеждавам директори, зам.-директори, учители, социалните работници в дома за деца. Всички смятаха, че няма да стане. Даже в един момент почти се бях отказала, започнах да си мисля, че са прави. И точно тогава моята мотивация убеди тях, пуснаха ме да опитам. Е, успях, успехът ми за двете взети накуп години беше 5.80, за една година взех над 40 изпита.

Дали не успях, успях и още как. Но дълго не ми се вярваше, че това съм аз, че ми се случва на мен.

И понякога си мисля, че моята собствена мотивация увлича хората да вярват в мен и да ме подкрепят.

Идвала си в Групама на базарите в твоя подкрепа, какво усети там и как ти помогнаха?

Щастлива ли си?

- Старая се да бъда щастлива. Понякога, когато имам трудни моменти, обичам да се сещам, че имам неща, които са лукс за много хора, привилегия са. Имам покрив над главата, работя, сравнително самостоятелна съм. Дори чистите ми чаршафи. Здрава съм.

Но не мога да се примиря само с най-базисните неща, искам да мога да вървя нагоре и напред.