Проучване отчита значителен ръст на доверието към застрахователните компании

Използването на доброволни застраховки нараства значително, доверието към застрахователния сектор достига 60%. Повече хора се застраховат, но информираността остава предизвикателство.

Това показват данните от национално представително проучване „Нагласи и информираност за застраховането“, проведено от социологическа агенция „Тренд“ през май 2026 г. 

Проучването е проведено през май 2026 г. по поръчка на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“, реализацията на изслудването е подкрепено от Асоциацията на застрахователите в България и БАДДПО, и финансиран от отделни членове на двете асоциациите.

Какъв е ръстът на доверието към застрахователния сектор и нарастват ли положителните нагласи към застраховането?

Все повече българи се доверяват на застрахователните компании, а делът на хората с недоверие намалява. През 2026 г. 60% от анкетираните заявяват, че имат доверие към сектора, като преди 6 години този дял е бил 47% според данни от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането от 2020 г. Спад се отчита и по линия на недоверието - от 41% на 31% през 2026 г. Демографските групи, които сключват най-много застраховки имат и най-високо доверие към застрахователния сектор – това подсказва връзка между реалния потребителски опит и доверието към сектора. 

Резултатите очертават и положителна промяна в отношението на българите към застраховането. Делът на хората, които определят застраховките като форма на сигурност стига до 82%, а 71% са на мнение, че хората трябва да се застраховат, за да си спестят бъдещи непредвидени разходи.

Доверието увеличава ли и потреблението?

Според данните паралелно с нарастващото доверие се увеличава и използването на застрахователни продукти. Ръст се наблюдава при всички основни доброволни застраховки.

• Делът на хората, които имат или са имали здравна застраховка, се увеличава от 12% на 27%
• Застрахованите кредитополучатели нарастват от 7% на 17%
• Застраховка „Каско“ бележи ръст от 22% на 34%.
• Делът на хората, които се застраховат единствено поради законово или договорно задължение, намалява от 59% през 2020 г. до 32% през 2026 г.

Възможно обяснение е, че застраховането започва да се възприема не само като задължение, а и като доброволен инструмент за финансова защита.

Имущественото застраховане бележи силен ръст

Отчетлива е промяната при имущественото застраховане, където делът на анкетираните, които имат или са имали такава застраховка, се увеличава от 16% през 2020 г. до 31% през 2026 г. Промяна има и в нагласите към защитата на имуществото.

• Делът на анкетираните, които смятат, че решението дали един имот да бъде застрахован трябва да принадлежи на собственика, нараства от 51% през 2020 г. до 65% през 2026 г.
• Намалява делът на хората, които смятат, че държавата или общината трябва да поемат грижата за увредените имоти – от 21% на 14%.
• Спада подкрепата за въвеждане на задължително застраховане – от 17% на 14%.

Тези резултати могат да се разглеждат като индикация за промяна в начина, по който хората възприемат защитата на дома си – все по-често като лична отговорност и инструмент за управление на риска, а не като въпрос, който следва да бъде решаван от държавата или чрез задължително регулиране.

Реалният потребителски опит вероятно е по-позитивен от обществените представи 

С твърдението, че застрахователите са коректни при изплащането на щети са съгласни 39% от анкетираните. В същото време преобладаващата част (83%) от респондентите в проучването, които реално са получили обезщетение, посочват, че са доволни от него. Възможна по-широка интерпретация е, че реалният потребителски опит е по-позитивен от обществените представи за застраховането.

Информираността остава основно предизвикателство

Наред с положителната промяна в нагласите към застраховането, проучването показва, че недостатъчната информираност продължава да бъде едно от основните предизвикателства пред развитието на пазара.

• Близо две трети от анкетираните (63%) са съгласни с твърдението, че хората не разбират достатъчно от застраховки и затова не ги купуват
• 57% определят условията по застраховките като трудни за разбиране. Същевременно едва 6% оценяват собствените си познания като високи, докато близо половината от анкетираните ги определят като ниски или липсващи. 

Тази тенденция се потвърждава и от отговорите на хората, които не ползват застраховки. Сред тях 41% посочват, че не разбират достатъчно от застраховки, а 44% не виждат необходимост от подобна защита.

Проучването отчита и промяна в начина, по който потребителите търсят информация за застраховки. 

Все повече хора използват дигитални канали, като сайтовете на застрахователите, платформите за сравнение и социалните мрежи. В същото време покупката на застраховки продължава да се осъществява предимно чрез традиционните канали. Данните показват, че потребителите все по-често търсят информация самостоятелно чрез дигитални канали, но при избора на застраховка отдават все по-голямо значение както на репутацията на застрахователя, така и на професионалната консултация.

Значението на репутацията на застрахователя като фактор при избора нараства от 23% през 2020 г. до 31% през 2026 г., а делът на потребителите, които посочват съвета от застрахователен консултант като важен критерий, също достига 31%.

От повече доверие към по-информиран избор

Данните от проучването показват, че през последните шест години застраховането заема все по-видимо място в представите на българите за финансова сигурност. Наред с нарастващото доверие и потребление обаче остава необходимостта от по-добро разбиране на застрахователните продукти и тяхната роля в управлението на риска. Резултатите показват, че ключов фактор за по-нататъшното развитие на пазара и за ограничаване на недостига на застрахователна защита е повишаването на потребителската информираност на всеки етап от застрахователния процес – от осъзнаването на необходимостта от застрахователна защита и избора на подходящ продукт до разбирането на покритието, условията и правата при настъпване на застрахователно събитие.